№ 217 НЕБЕСНО

май 10, 2023

№ 217

НЕБЕСНО

Небето се взривява в цветове
(от виолетово до кървавозелено),
а аз все още те осмислям
с думи, с ум, със слабини…
Да се разтворя в себе си
и да изсмуча сили,
е ялова метафора,
ала така необходима,
когато приживе си мъртъв;
когато пръстите ми се провлачват
по пасажите на нашата история,
а любовта е свлечена във низкото,
равнена със гигантско поражение.
Лазурът ми засяда между зъбите
и забранява да възстановявам спомените
максимално достоверно.
Всецялото небе превръща се в забрана всъщност
с вкус на хрип и на арония.
През килнатите нимби облачни обаче –
наместо божии очи – съзирам твоите.
Наизустявам ги до безобразие
и кланям им се фанатично.
А покъртителната тишина
ми се присмива…