№ 217 Пътници

май 12, 2024

№ 217

Пътници

По мостовете край кейовете с букинистите
и ние се задъхвахме в младостта си опиянени от мечти
си разменяхме небето с птиците
и дълго нощем не заспивахме летяхме преобразени странници
забравяхме да дишаме
гонехме се с часовете векове
препускахме с конници площадите

На сутринта се изплъзвахме от чаршафите
замаяни все още от ярките искри
парковете и градините от лицата на гаргойлите
статуите и фонтаните изтръпнали от въздуха
пренасящ времето с праха по обувките
търсехме утеха в миналото намирахме по някоя въздишка
за миг се вцепенявахме от възторг
а после отново ставахме банални фигури
сред сенките на деня

Но всеки път когато се оглеждахме в цветовете на реката
когато ни завличаха ветровете по покривите и камбанариите
тогава отново се намирахме
вечни пътници

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!