№ 219 В празната къща

май 10, 2023

№ 219
В празната къща

У дома се завръщам. Лозите с гроздове надвиснали
ме погалват лениво. Съвсем буренясал е дворът.
Закъснях!… И умирам от глад! Но за мен си помислил –
превъзходен е Твоят сладкиш от смокини и орехи!

Тишината, сгъстена и топла, размесва се с мрака.
По стените пълзи и се взира в портретите прашни.
Ах, как искам да звънне на мама гласът! Котаракът
да замърка. Баща ми, с цигара в ръка, да прокашля…

Остарявам… На възраст, прехвърлила твоята, мамо!
Но се моля годините таткови да доживея.
А от двете ти внучки на тебе прилича голямата.
Да я беше дочакала, би се гордяла ти с нея!

И за малката питаш, нали? От Твореца поисках,
щом погледна в очите ѝ, взора на татко да виждам!
Той ме чу и изпълни. Разбираше колко ми липсвахте!…
Но не се тревожете за нас, Бог поел ни е грижата!

А един ден, когато премина чертата незрима,
на небесния праг ще ме срещнете, вярвам, отново!
И надявам се, с брат ми Димитър да бъдете, тримата.
Но в съда на Отеца дано да не чуя: „ВИНОВНА!“