# 22 ОГЪНЯТ В СЪРЦЕТО

май 28, 2021

ОГЪНЯТ В СЪРЦЕТО

Във нежната пролет…
Във нежната пролет…
В китната пролет на твоя живот неусетно
от слънце във сърцето ти младо
запламтяха звезди в непознат небосвод.
Излетяха от него рой пеперуди,
заблестяха над теб като малки слънца и
потърсили сякаш своята карма – да
запалят край себе си други сърца.

Във топлото лято …
Във топлото лято …
В знойното лято тези нежни искри се
събраха във огън, пламтящ до забрава.
Ти, запалена в него, любовта си откри.
Този огън огромен – жертвена клада – бе
не топъл повей, стихиен пожар.
Неведнаж пак в него сърцето опари.
Сладки спомени-рани, остави ти в дар.

Във меката есен …
Във меката есен …
В благодатната есен пак огън гори.
Като речния талвег е тих и спокоен.
Пак е силен и луд, но не хвърля искри.
И не жари сърцата до него опрени, а
топъл и нежен като лъх от перце.
Топлина той раздава, обилна и мека,
ако има до него любимо сърце.

Във бялата зима …
Във бялата зима …
Но какво, че е зима и вятърът-лют ?! Пак
сърцето е живо – лудо пулсира и
изхвърля навънка събрания студ.
Тъй закътало в ъгъл шепа жарава, та да
вземеш от него с два пръста за лек не
пепел студена, а въгленче живо, за да
стоплиш сърцето на близък човек.

Гласуването за 2021г приключи.