№ 220 Безименната Жулиета

май 12, 2024

№ 220
Безименната Жулиета
Амуре, Амуре, открай време ти
покровителстваш над всички влюбени души.
Кога ли твоята стрела сърцето ми ще порази?
И ще освободи място за любовта от най – съкровените ми копнежи.

Дали златните ѝ коси ще заслепят моите очи,
или пък загадъчност от тъмните ѝ къдрици умът ми ще плени.
Просто Амуре, моля те отговори
и край на самотата ми постави.

Изведнъж дъхът ми се затаи, тялото ми се скова.
Сърцето ми лудо започна да препуска.
Очите ли ме лъжат, наистина ли се случва?
„Твоите желания бяха чути, а, аз, Амур никога грешки не допускам!“

Дните летяха, сезоните се меняха.
А любовта ни, пламтяща под лятната жар,
стопляше душите ни, замръзнали от зимната заплаха,
която не успя да потуши страстния наш пожар.

Минаха години, но любовта ни не угасва.
Ала възрастта своята тежка дума казва.
Тревога силна започна да ме обхваща.
Името на моята Жулиета така и не ми се види
в умът ми, разяждан от гниди.

Уви, де да беше това единствена ми грижа.
Не спирам да я търся в нашата любовна хижа.
Като дим се изпари изглежда.
Започвам аз да губя надежда.

Амуре, да не би това да е вендета?
Кажи ми, къде се дяна таз моя Жулиета?
Любовта ли ни изгоря?
Или цялата тази история беше проекция на болната ми глава.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!