№ 220 Обещание

май 10, 2023

№ 220

Обещание

Слънце мое, цвете мое,
моят дъх и мойта плът,
дар безценен – ненагледен –
мъдрост, доброта и съд.

Срещнах те насън случайно –
ти дори не си оттук,
a вече сякаш те познавам,
на реалността напук.

До сърцето си те носих,
вървяхме за ръчичка двама,
в прегръдка топла си те пазих –
да си здрав, обичан син на мама!

Целувах топчестото ти краченце,
като в някоя реклама от ефира –
нима да бъдеш майка е това?
И ето че започнах да разбирам.

Всичко, дето знам, ти казах,
всичко друго заедно открихме,
каквото имам съм ти дала,
каквото нямам – ще направя!

Ти израсна толкоз бързо –
знаеш вече 5 езика!
Жаден за света си, буден, умен;
Ако интелектът може да говори – твоят вика!

И шарената риза на цветя –
изглеждаш някак извънземен в нея,
но имаш моята коса! И очила;
за час от времето ти аз копнея!

И гордея се безкрай –
едвам се в кожата побирам!
Какво направих, как успях?
Отговора не намирам…

От емоции напълно оглупяла,
опитвам пак да съм полезна:
да те подсетя, обгрижа, закача –
да се почувствам пак потребна…

Иска ми се да ме гледаш пак със любопитство,
с онзи поглед, пълен със въпроси!
Но поискам ли наистина – в беда си;
май просто липсваш ми, детенце мило…

Прости ми, моля те, за думите, които казах ти от страх,
прости ми, че се престаравам, вместо да ти давам свобода!
Прости ми, че тревожа се, прости, че ме е яд,
Прости ми, че не мога, прости ми, че съм просто аз!

Дори… не трябва и да ми прощаваш. Обичам те.
И ако някой ден се срещнем, давам дума:
да си спомня всичко, да съм смела
и пак с любов да те отгледам!

И понеже зная вече, веднъж какъв си ми пораснал –
да съм спокойна.
Ще съм толкова спокойна!
И ще мога редом с тебе да се радвам.