№ 221 Небесно гнездо

май 12, 2024

№ 221

Небесно гнездо

Вечността беше скрита под крилото на сова, гнездяща във дом,
в който живи икони по стените рисуваше тя мълчешком.
Отлетя неразбрана и разплака вълните на Черно море.
После каничка с мляко сякаш плисна към кроткото нощно небе.

Млечнобяла луната се разля и оформи най-чистия път.
Сови, жертвали младост, се извиха над него да търсят отвъд…
Но една се прекръсти и помаха за сбогом с присвито крило.
И високо в простора сви си своето вечно небесно гнездо.

И след птицата хора закуцукаха бавно с последния дъх.
Совата до премала им плетеше гнезда от небесния мъх.
И повиваше в люлки неродените още човешки деца…
Боже, колко сме малки, а на кръст сме разпънали тази земя.

Но след нощните сенки, щом възкръсне отново денят прероден,
щом потръпне безкраят, скрил в дълбоките дебри горящата тлен,
заблести ли в очите като бяла икона от сова перо,
значи тя е в небето и наплита за някого вечно гнездо.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!