№ 223 Кап… кап, кап… кап

май 12, 2024

№ 223
Кап… кап, кап… кап

Не вървиш, накъдето аз искам,
тогава защо все те следвам?
Стоейки зад теб, между мен и света стъкло има,
тогава защо все те искам?
Виждам всички, но те мен не виждат, игнорират ме,
сякаш само теб тук те има…

И колкото повече следвам те,
капки на злоба все ми говорят:
„Кап, кап, кап“.
Капки на умора в мен живеят,
шепотят:
„Кап, кап, кап“.

Буря навън се вионее.
Кап, кап, кап,
слънце го няма да пее…
Кап, кап, кап.
То там ли е, или мен просто не грее?
Кап, кап, кап… кап.
Гледам пред мен, но виждам те теб…
Кап, кап, кап… кап.
Защо слънцето избира теб?
Кап, кап… кап, кап.
За да ме скрие от света, твое стъкло ме прегръща…
Кап, кап… кап, кап.
Как тъй, вървейки зад теб, се случва все да страдам?
Кап… кап, кап… кап.
Защо трябва да съм ти сянка?


Ето, че вятър ясен бурята на друга посока отмива.
Пред мен слънце ясно започва с лъч да ме облива.
И задава се топъл дъждец,
който с тихичък, мил гласец
ми разкрива:
„Кап.. кап, кап… кап“.
Без теб е все едно да съм будна от дрямка.
„Кап, кап… кап, кап“.
Пред мен те няма вече. Пътя си вече виждам.
„Кап, кап… кап, кап“.
Приятен воден шепот на жив дъжд ме обгръща.
„Кап, кап, кап… кап“.
Усилено желание с мирис на мед.
„Кап, кап, кап… кап“.
Стъклото пред мен е вече разтопен лед.
„Кап, кап, кап“.
Ето, че на мен ми се живее!
„Кап, кап, кап“.
Жито на обич в душа се сее.

„Кап, кап, кап“.

Камък е свален от глава, буря вече в сърце не пее.

Кап… кап… кап…
ТИ си ме правел на сянка.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!