№ 224 Не съжалявай

май 10, 2023

№ 224

НЕ СЪЖАЛЯВАЙ

И ето: пак със НИЩО аз останах,
че взе ми го коварно любовта…
Дните празни бавно отминават,
а в мислите – жестока самота.
Душа без мисъл, смисъл, цел
във свят измáмен и тревожен!
Животът! Накъде я е повел
след една измамна невъзможност?
И няма вече шепот на листа,
сетивата ми улавят странен мирис,
далечен полъх, отшумели времена,
озадачено сриват се във моя ирис.
Добър вечер, моя тишина.
Уморените ми мисли те обичат.
Прегърни ме. Аз съм си сама.
Имам си небето, теб, и …всичко.
Имам обич. Страшно много обич.
Само … На кого ли да я дам…
Все едно! Нали си имам тебе!
И звездното небе с луна.
***********************
Когато спуснеш бариерата
И хлопнеш тежката врата…
Когато здраво я заключиш –
за себе си и за света…
Защото някой те е лъгал –
или отново те предал.
Когато всичко си изгубил,
а всъщност себе си дори си дал…
Когато вяра си изгубил
като изплашено дете…
Каквото и да се е случило,
помни – това е за добре!
И вярвай ми! Не съжалявай
до болка празното сърце.
Тя винаги съдбата знае –
кого и как да събере.
Сега не бързай! Потъгувай!
И ако трябва поплачи!
След всяка буря идва слънце,
с прекрасни галещи лъчи.
Защото там в света безкраен,
една любов за теб бленува.
Махни резето на душата!
Рискувай! Любовта си струва!