№ 226 На сивите талази на небето

май 10, 2023

№ 226

На сивите талази на небето
виси луната – огнен полилей.
Огромна. Ничия.
Самотна. Чужда.
Изправена срещу невидим змей.
Като пендара – там, под пелените,
на нов живот,
роден сред суета,
като лъжа, измолена през дните,
и истина – родена сред тъга.
Къс лава – безначален и безкраен,
стопил се из реката на април.
Златисто видим, пепелно омаен,
с вълшебна прах света покрил.
Душата ми – луна сребристо-бяла
искрее смело медна в пустошта,
мъниста облачни накуп събрала,
на лунната пътека е врата.