№ 227 Споменът за теб

май 12, 2024

№ 227

Споменът за теб

Ти плевел си, прорасъл в паметта ми.
Цъфтиш и ме изпиваш, и бодеш ме.
Изтръгвам те до кръв, а ти прорастваш
и вкореняваш се досам сърцето.
С какво да те измъкна и изровя,
когато в мен е твоята отрова?
В безсъниците, в дневните тревоги
е образът ти – нежен и злокобен.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!