№ 228 Събудихме се посред нощ

май 10, 2023

№ 228

събудихме се посред нощ от тътена
разбира се че си помислихме:
войната
и потреперихме като прозорците
и се превихме като тополите
и се развяха имената ни
като ризите на простора
защото
войната е смърт
за която не сме плащали
войната е смърт която ни плаши
много повече от самата смърт

никой от нас не каза тези неща

сигурно е от строежа наблизо
или от съседите
изричахме на глас и кимахме

сигурно
сигурно

и се надявахме
умовете на онези да мислят за сърцата си

и се надявахме
и се надявахме

и знаехме че едно сърце е достатъчно
да разнищи червената коприна на света

погледнахме навън
за да се подготвим за това
за което никога не можем да се подготвим

не се плаши
това е вятърът
и търкалящите се саксии на терасата
не се плаши

засега