№ 228 СЛЕД ВОЙНАТА

май 12, 2024

№ 228

СЛЕД ВОЙНАТА

Дърветата докосваха небето
с най-крехките си пръсти-клони
Рисуваха по него сенки-спомен
за свят-калейдоскоп – жив, шумен, цветен….

Дърветата превързваха небето
с разранени до болка клони
подреждаха витража му поломен
от огнен взрив и атомни конфети…

Дърветата раздипляха небето
със овъглените си клони
с молба : от изтерзаното му лоно
поне надежда за живот да трепне…

Дърветата подпираха небето
със несломените си клони
за да не се разпадне на отломки
в смерч
от човешкото безумие
пометен!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!