№ 23 Невъзмутимата котка

май 10, 2023

№ 23

Невъзмутимата котка

И каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
Лука 10:35

Не трепва тя, щом нейните малки умират –
на нашата скръб сякаш гледа с почуда.
У нея даже на двора съжаление будим.
И виждаме я – не жалее сред всемира.

Така и гълъби на гробището се ухажват,
додето вятър подпрения кръст събаря,
а още гроба зейнал не е зарил гробарят.
Врабче кълве от помена – нехае за кражбата.

Добре е, че светът ни също има срок.
Напразно своя свършек наричаме жесток,
щом Бог телата ни на връщане ще възкресява.

За Него ние ценни сме, предметите са плява.
Но ти тъжиш, че не целуна нозете прекрасни
на майка си, а линейката на смъртта ги отнася.