№ 231 Илюзия

май 10, 2023

№ 231

Илюзия

С омразни думи споменът поисках да изтрия…
Да те очерня, за да не боли…
Денят така, май по лесно, че минава…
(залъгвам се, не ми пречи…)

Избягвам да говоря все за теб,
живота си живея уж щастливо.
„Не си залипсвал“, но помни,
душата капе кърваво на пода…
(и мълчи…)

Мълчи, защото думи няма,
знаеш ли, притаила, как крещи?
И блъска силно в тишината…
Как искам оковите на свободата да разбия…
Но (тя) мълчи…

Очите в небето приковани,
дълбоко в черната земя прозряха..
(И Ад и Рай едно май бяха?…).
Безкрайна тишина пропита с глъч…
Но ти крещи мълчейки…
Умирайки живей!