№ 233 Последния дом

май 10, 2023

№ 233
Последния дом

Аз вървя през грамади бетон,
през площади и улици тъмни,
бързам някъде, стигам до дом
дето мъртвите даже са будни.

Сядам тихо с тях, пием, мълчим
на висящия мрак се люлеем
дълго няма ний тъй да заспим,
дълго в пламъка будни ще тлеем.

Ще полеем със виното с плач,
ще допушим, ще вием, а сетне
като клоуни от ниския смях
над главите ни спомен ще светне.

От таваните, метри над нас
полилей кристални ще свирят
остро-тайнствени даже без глас
нашта истина в мрака ще дирят.

Ще тъжим, ще тъжим, ще тъжим
сол във раните свои ще сипем,
дали сме живи щом тихо заспим
или когато при мъртвите минем?

Аз вървя през грамади бетон,
през площади и улици стръмни
да стигна последния дом,
В който живите даже са мъртви.