№ 234 Балада за двамата братя

май 12, 2024

№ 234

Балада за двамата братя

Искаш ли да чуеш най-абсурдната история?
Кой ли би могъл да съчини подобно чудо.
Никой друг, освен войната – алчна и жестока,
тая кръвожадна хищница, родена в лудница…
Тъкмо тя реши да хвърли в боя двама братя.
Ала не един до друг, уви, войната ги разпръсна.
По-големия раниха, в лазарет го пратиха,
после дезертира, другият научи късно…
В зимна привечер, по време на наряд във полка,
малкият съзря в оптическия прицел брат си –
там, в отсрещния окоп, облякъл вража униформа.
Ах, предател! Значи затова не се обаждаш…
Върху спусъка барабанеше с ярост пулса му.
Колко лесно бе да го придърпа към сърцето си.
Спомни си как заедно се влюбиха в Маруся,
плуваха безгрижно в буйната река на детството…
Изстрел сряза призрачния сумрак, сякаш с ножица.
Някой в ротата напсува с неприкрита радост.
А в отсрещния окоп лежеше брат му, враг безбожен,
целият бе в кръв, гърдите му – с дълбока рана.
Тази кръв е моя – скочи младият безумец.
Някаква могъща сила в него се откърти.
Тръгна между своите и чуждите куршуми,
после седна на тревата и ранения прегърна.
Не умирай, братко! Няма да те пусна, няма!
Че защо воюваме, кому е нужна тая мерзост?
Хайде да си ходим вече, откога ни чака мама.
Сигурно ни е приготвила любимите пелмени…
Боят отшумя и гъстият килим от дим се вдигна.
Двама войни, с вражи униформи, спяха сгушени.
Срам обзе смъртта, погребаха ги тъй двамина.
Но светът не се засрами и Земята още пуши…

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!