№ 235 В СМОЛАТА НА ЗЛАТНАТА ЕСЕН

май 12, 2024

№ 235
В СМОЛАТА НА ЗЛАТНАТА ЕСЕН
На Пенка
В Гората , дълбоко- зелена
тор, … сумр’ак и – плесен;
златен храст на тъмнозеленото грее;
играе имане – птича песен…

Тук- там лист ръждавее:
Обич изсъхнала, … Коричка от Рана;
високо, на възбог, птичка се рее –
вятър отнесе я…Младостта ни.

В Гората, дълбоко- зелена –
в смолата на златната есен:
Цял живот към Нея се реях…
И паднах – Стих
Отвесен:
„ Бях аз …Див Вятър Среднощен…,
Тя – Врата , дето хлопа и стене.
… Нейният поглед, все още, все още
лепне по мене…”*

Старостта човека променя
докато лист сгърчен не стане…
… Пчеличка, в кехлибар потопена,
гледа ме жива пак любовта ни…

В смолата на гаснеща есен
Ден Късен пулсира…

…Единият станал на Песен;
Другият … самотен умира…
***
Кръз мокри мъгли гора светлее –
сумр’ак …глас- листец унесен;

Златен Храст в предзимата грее,
Играе имане – човешка песен!…

*Цитирам себе си…
1969- 2019г. ; 2023г.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!