№ 236 ИДВАТ ДНИ НА ОПУСТЕЛИ ПАСБИЩА, НА БЕЗЗАВЕТНИ УГАРИ

май 12, 2024

№ 236

ИДВАТ ДНИ НА ОПУСТЕЛИ ПАСБИЩА,
НА БЕЗЗАВЕТНИ УГАРИ

Пръстта не се помества в длан:
не повелява, не насища.

Дълго бранех думата за дом,
която промълвих като дете,
преди мухите да се нароят
край изветрелите софри на обреда.

Бе парола за угаснало огнище –
древен шиболет; осилест синор,
избуял от овъгленото стърнище.

Дума хранилище.
Дума, в която складирах срама
и оръжията на остротата.
Строга и неприветлива, рязка.
Състари се пред очите ми и не порасна.

Бедна дума –
бе сглобена от дъски и ламарини.
По-неловка от коптор в покрайнините.
Твърда и тръпчива като зърно.

Риташе с крачета, щом я вдигнех
на две педи от земята. Искаше да хукне.
Сричките ѝ още се брояха.

Нощем скривах жаждата ѝ под езика си.
Денем срязвах с палешник дланта си –
пъхвах дребното зрънце в цепнатината
и с ръце разравях почвата.

Тези дни пръстта се вкоравява.

Браня думата в дланта си като жито
но коливото,
изпаднало от шепата ми, придобива оскърбителната маниерност на плесница.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!