№ 236 Зад затворените ми очи

май 10, 2023

№ 236

зад затворените ми очи
светулки

а тишината на стаята
в която приспиваме бесовете си
е млечно синя

дланта на дишането ти
гали раменете ми

пътят на звездите в мен
винаги е пропадащ

но нали всъщност
всички звезди падат
рано или късно

още виждам искрите
стисна ли дълбоко
клепачите си

като малко кученце
страхът започва да гризе
най първо пръстите ми

галя го
по костеливото гръбче
малък си още
не болиш

ще те науча да даваш лапа
да ми носиш пантофите
да лаеш
когато трябва

давя се
в тишината на стаята

солените хълмове на паметта
рисуват с макове желанията ми

тишина
мир
обич
смях

не болиш кученце
нали аз те създадох

зад затворените ми очи
светулки

и вълци
колкото да оцелея