№ 237 Буря

май 10, 2023

№ 237
Буря

Вятър нежно гали моите коси,
а слънцето жари лицето ми.
Седнала на прозореца чета, необезпокоявана,
чета и в Славейковите думи искам изцяло да се задълбоча.

Искам да погледна на света през техните очи,
искам за миг времето да спре, а часовникът да замълчи.
И изцяло да остана с моите мисли,
окрилена от слова на неповторими текстописци.

Замечтана, в главата ми цяла буря от мисли се захвана,
такава която само писателя разпознава и укротява.
Буря очертаваща поезията ми в скици,
буря не познаваща пределите на авторския ум и неговите граници.

Нуждаех се само от молив и лист хартия,
с които да сътворя история и идилия.
На него моите мисли оживяват,
героите ми реалност стават.

Герои на които искам да приличам,
както и техния усет за картина в думи да изуча и изпитам.
Искам през тези очи да погледна,
и вратата към един необятен свят да открехна.

На баща и син вековни желая да подражавам
и делото тяхно по моя начин да продължавам.

……

А докато бурята не стихне, ще пиша слова,
пак седяща на прозореца, дори до сутринта.
И когато часовника счупи тежката верига на мълчание,
вярвам, че ще стигне до Петко и Пенчо Славейкови моето послание.