№ 247 Унилост

май 10, 2023

№ 247
Унилост
Разсъмва пак.
Хелиос със свойта колесница
разрязва утринния мрак.
Света припламва цял от една искрица
и в своите завивки ням
се крия от настъпващия ден.
Утринния дъх отвява всеки свиден блян
и все същата уплаха буди в моя дух сломен.

Кога ще пламне света цял?
Някога, на съмване веднъж,
щом деня невръстен е светлина разлял,
огъня, на шир и длъж,
ще пръсне нечий син, от вихъра пленен.
Тази утрин заживя страхът отново в мен
и след себе си остави бездна и вечна празнота
пред тая вечна безразборност, към мен протегнала ръка.

И всеки следващ ден довява ни знамение,
което аз съзирам, останал пак без дъх,
че богинята Случайност, дошла без позволение,
над силата човешка без жал ще вземе връх.