№ 253 Нищо общо с действителността

май 10, 2023

№ 253

НИЩО ОБЩО С ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА

Дори да мълчим, си оставаме
отломки от Вавилонската кула.
Заговорим ли, думите капят
като жълти, тръпчиви дюли.
Замирисва на есен, на есен…
Замирисва на разминаване.
Витае
неназовимото неизвестно,
което до болка от болка познаваме.
И тягостното усещане,
че нищо не е както трябва –
участ на всички, пропуснали срещата
на изправената глава с брадвата.
Нищо общо с действителността.
По-скоро – общо със нищото.
Вън крещи карнавалната празнота,
както новородено се учи да диша.
Нищо общо с действителността.
Все се спъваме в прага протрит на думите.
И оставаме в тях.
И оставам до тях.
Като в сън за неслучено чудо.