№ 254 Прераждане

май 10, 2023

№ 254
ПРЕРАЖДАНЕ

Тополите пред моя дом са разцъфтели,
окъпани от липов цвят и дъхав аромат на рози –
сред пърхащото гукане на гълъбите бели,
в тремолото на свенливите мимози.

Грейнали, с усмивки от мъниста,
устните на слънчеви момичета –
бисерни слова разлистват,
звънки като мартенски кокичета.

Весел детски глъч отвред се носи.
Искри прехвърлят жиците трамвайни.
Нагорещени, влюбените коловози
разменят си целувки тайни.

Небето е прозрачно от копнежност.
Жужат пчели, прелитат пеперуди.
И хорският поток безбрежно
бълбука в кафенетата, възбудено.

Гъмжи от суета и силуети пъстри.
Градчето след летаргия се пробужда.
Един клошар до коша се прекръсти.
И в черквата начева служба…

Честит сред тази чудновата кавалкада,
сред екота на клаксони и гърлен смях –
забравям всичкото страдание,
с което ме даряваш, всепрераждащ свят…

Тополите пред моя дом са разцъфтели,
окъпани от липов цвят и дъхав аромат на рози –
сред пърхащото гукане на гълъбите бели,
в тремолото на свенливите мимози.