№ 255 По стъклото на..

май 10, 2023

№ 255

*
по стъклото на прозореца на самолета
има малки снежинки, които приличат
на разсеяни кръстчета; зад тях небето
продължава да бъде синьо и безмълвно
относно Спасителя, а земята се крие
под гъстата сивкава пелена; пасажерите
се опитват да спят, с изключение
на бебето, чийто ангелски глас проехтява
като за трима; денят неусетно
сменя часовия си пояс, църквите, останали долу,
се извисяват в островърхи катедрали
и безуспешно се опитват да ни достигнат

докато пиша – на сантиметри от необятния
въздушен простор, край мен има
още сто деветдесет и един души –
повечето от тях може би се прибират
обратно на запад след Възкресението на изток;
не зная дали са се помоли
да продължават да намират смисъла
да се връщат два пъти годишно в родината,
но ако затворя очи, сякаш тихичко
дочувам мълвенето на устните им
да кацнем невредими