№ 256 Признание

май 10, 2023

№ 256

ПРИЗНАНИЕ

Срещна ме в алеята на въздишките.
Бях готова да бъда целуната.
Очакването беляза времето,
в което да подредя пъзела,
наречен живот.
По сърцето удряше страха от предателства.
Доверието бликна от
очите ти.
Избрах теб,
ти мен –
сред многоликите други.
Прошепна:
отдавна познавам смеха ти,
да ме стоплиш в студа можеш ли?
Протегнах се.
В шал завих раменете ти –
да не мръзнеш.
Един до друг –
превърнахме се в близост.
Над нас дървото ронеше обичане.
Простих.
Любови стари,
страсти,
взети в заем.
С пепел посипах
моите бивши любовници.
След толкова много ненужни съм твойто момиче.
Следвам посоката –
вярност,
начертана от думи.
Превърна се в смисъл.