№ 257 Ignavia

май 10, 2023

№ 257
Ignavia

Въпреки че съм силно недоволен от тези събития бих си замълчал.
Бих си замълчал, но какво пък толкова да ви спестя, какво съм аз окалял?
Аз стъпвах спокойно по разбит тротоар, прозиращ зловещо под мойте нозе
И погледи благи все по-рядко посрещам, заварвам по-скоро отчаяние.

Аз бих ви спестил таз история мрачна, прекрасна,
но какво пък имам да ви спестявам от нея, наистина?
Тъжна картинка в ума ми изгрява и сутринта изглежда сякаш по-ясна.
Но моите струни опънати скърцат, скърцат те скрити във сянка.

Защото сянката души ме, сянката крещи и убива моя глас,
убива моя глас, във море от черна скука дави го завчас.
И умората наляга върху мойто крехко тяло.
Кокалите ми проскърцват, кожата бледнее вяло.

А устата – като закована. Заключила сама себе си. Седи.
Езикът – във покой безсрамен – и той бяга от измамни беди.
В миг на кратка смелост грабвам листа, но ето – и ръката изтръпна…
и мойта история кална сякаш вече неизбежно издъхна.