№ 258 Самодостатъчна

май 10, 2023

№ 258
Самодостатъчна
Самодостатъчна – таз дума тъй ранява
и нагло се набива в твоите очи.
Дали се бе превърнала в такава?
Защо изтръгва се от хорските усти?
И думата, тъй леко и невинно,
прокрадна се и корен пусна тя,
и мисълта понесе се ефирно,
в сърцето твое тихичко се спря.
Аз знам, че ти отново ще ми кажеш
да си припомня, че порасна ти насила!
Но спри! Не искаш ли да ми разкажеш
защо страхуваш се да имаш пак закрила?
Превърна се във независима и силна,
несвикнала да иска помош и подкрепа.
Защо страхуваш се да бъдеш уязвима?
Къде намираш своя пристан и утеха?
Наистина ли чувстваш се щастлива
или се давиш в чувствата дълбоки?
Какво ли теб те искрено разсмива
или се луташ в няколко посоки?
Държиш света на свойте плещи,
пред нищо няма да се спреш,
и свидно криеш сълзите горещи,
душата ти пък – мъничко дете.
Но спри, огледай се за малко!
Животът кратък е и бързо отминава.
И виж сърцето ти как свети ярко,
и само твоята любов остава!