№ 259 Всички тях

май 10, 2023

№ 259
Всички тях
Изтръпващ леден страх
причинен от всички тях.
Нелогичен и първичен,
задушаващ и мистичен.
С думи като хиляди стрели
студени, пробождащи и зли
Доверието си подарявам
душата си сломявам.
И сърцето ми кърви, кърви
на гроба в мрак крещи.
Да, този гръм гробовен в мрак
лъжа или истина разкрива пак и пак
Всякак изход, свобода
се опитвам да крада
В тълпата, лицето си да крия,
тъгата от душата не ще отмия
На гибел ме обричат,
сами, мечтите не зачитат
Скитащи и без копнеж,
без дъх на обич свеж
Призраци, бродещи сами
в град на хиляди очи
Защо им вярвам пак
на тях, приличащ на глупак…
Безразлично, но жестоко
рушат сърцето кротко
Зад тесните стени
крият свои истини
Привидения на миг без светлина
куп, грамада, черна,.. без лица
Сред тях отново, сякаш сам
от огъня в очите, тъна в срам
И врагът мрачен съм само аз
отчаян от измама, но в захлас
Обречен да живея в страх
изтръпващ, леден– все от тях.