№ 262 Поет

май 10, 2023

№ 262
ПОЕТ

Седна той пред дървената маса и си каза:
,,Да си поет е лесно- вземаш лист и молив и… Готово!‘‘
Но вдъхновението липсва…
И поетът цяла нощ листите прелиства.
Но вдъхновение не се намира.
Листът е бял и бял стои.
Минават ден, два, три…
Но листът е бял и няма ред дори.

И изведнъж всичко се подрежда-
дума подир дума се нарежда
в съня на този наш поет.
Късно през нощта е,
но вдъхновението дълго няма да изтрае.

И на сутринта,
цяла нощ не спал,
а ред по ред редял,
поетът загаси догарящата свещ
и легна той да спи,
щом слънцето с лъчите първи небето озари.
Но преди да заспи,
той в просъница си каза:
,,Не е лесно да си поет накрая се оказа!“