№ 266 Чест

май 10, 2023

№ 266

Чест

Подивя. Как човекът, привидно разумен,
подивя с генетично заложен финес!
Зад премерени жестове, сметнати думи,
крием хищните помисли в себе си днес.

За едничката цел сме готови на всичко,
ще захапем и онзи, ръка ни подал,
ще премачкаме дребния, леко различен,
но високо ще вдигнем плакат за морал.

Уж отдавна сме станали питомни хора…
Уж сме станали, да. Но едва ли съвсем.
И не виждаме колко е всъщност позорно,
че от чужди градини все лаври берем.

От продажби на дребно печелим за хляба –
разпродаваме принципи, съвест, душа.
И се случва дори да посягаме вляво…
Та това са съвсем безполезни неща!

Подивели сме, явно. И мен ме тревожи,
с този наш генетично заложен финес,
как за някакви трийсет монети нищожни
се прощаваме даже и с голата чест.