№ 269 Малка и свенлива

май 10, 2023

№ 269

Малка и свенлива

Госпожице, станете моя муза; любовна, ако може!

Да стана ваша муза… – любовна, ако може?
Сега ли? Нека малко да помисля.
А вий какво ще ми дадете във замяна?

Душата си ще дам, душата и сърцето.

Душата? А може ли душата да се пие?
Сърцето?
То може ли да се яде?

Вижте, госпожице…

А ще си лягаме ли после заедно?
В смисъл – любов дали ще правим.
Дано не ви се сторя старомодна,
но аз свенлива съм. И малка.

Но, госпожице…

Била съм вече муза на един човек,
художник, рисуваше ме гола и облечена.
Но повечето гола. Настивах непрекъснато,
дори и хрема хванах.

Ама, госпожице…

Голяма скука беше, накрая взех, че го напуснах,
а той, отчаян, се преметна от черешата на двора.

Ооо, съжалявам…

Поплаках си със сълзи, честно!
Една сълза дори едва не ме удави.

Госпожице, ще станете ли…

Да стана ваша муза ли? Любовна? Хм…
Защо пък да не стана?
Макар свенлива да съм аз.
И малка.