№ 272 Гостуването на родителите ми

май 10, 2023

№ 272

Гостуването на родителите ми

Посрещнах ги в слабото слънце
на тази северна страна – временен адрес за тялото ми –
и ги разведох из ареалите на новото си съществуване:
с ваша помощ наемам ето тази стая,
това е библиотеката, където уча,
в този парк разхождам вечерно време умората си.
Заведох ги чак до морето – на повече от час пеша от центъра
и все пак
онова удоволствие да се взираме дълго
във вълните, прострени на вятъра,
и все пак онова усещане за непобедимост, онзи вездесъщ триумф…

Но в биографиите тепърва щяха да прииждат провали.
Предстоеше школуване на търпението,
помиряването с неуспеха.
Баща ми тепърва шеше да загуби своя баща.

Тогава нямаше как да знаем точния адрес на бъдещата болка.
Затова и картичките с утеха от онзи следобед
не ни намират още, закъсняват.

А можеше да се видим изрисувани
в ажурната светлина на отминаващия ден:
облегнати на дървения парапет,
с майка ми и баща ми гледаме морето, разкопчано като риза.
Прозорците на радостта – широко отворени.
Един от двамата стиска ръката ми,
сърцата препускат като шевни машини.
Карфичките на обичта са забодени прецизно;
всичко знае мястото си. Всичко е спокойно.