№ 275 Опит за летене

май 10, 2023

№ 275

Опит за летене

Сгъвам празните си делници в писма
и ги изпращам да летят по вятъра.
Настигна ли те някъде, посред нощта,
крилата вест за нищото в душата ми?

Отивам там, където имало е теб –
по път събирам разпилените си стихове.
Нима за малко повече от четвърт век сме
позагубили умението да дишаме?

Тогава да откраднем мъничко пейзаж…
и кислорода, запечатан в спрели дъхове.
Нагоре поглед – към небесния витраж,
да се огледаме в безкрая ни за плуване.

Под плисъка на нашите измъчени сърца,
живеят само приказни създания.
Скалата, под чийто ръб е пропастта,
ще пази само срутените ни страдания.

Записвам всяко ново чувство на крила,
задъхано изпълвам белите си листове.
Да мога следващият път, когато полетя,
да давам думи и на други за обичане.