№ 276 Бор върху скала

май 10, 2023

№ 276

Този бор го видях като войник в Родопите-
Пропукал скалата под себе си, той стърчеше право в небето
и беше високо над всички върхове… На ръба, над урвата…
БОР ВЪРХУ СКАЛА
… Загубих син… В чужбина
замина дъщерята… –
Кого ли зло не сдави?.. Не реви!
Животът беше прав – с „подаръците,”
с ударите под ребрата…
Но ,в същност, хората не бяха зли…
… Загуби син!…Децата ти – далече…
Но жена ти, вярната, до теб боли;
ще ти подвикне пак – за нещо… В очите и
ще потънеш вечер…
Не си сам.Не сте сами…
Животът винаги е прав! …Привиквай!
И цял живот – копай! … Помагай на другите;
мълчи.
…До небесата – бор си! – В скала – поникнал…
Скалата с корени пропукал и пак си – никой :
Небето те полива… Със самотата – свикнал,
над връх стърчиш !…
Прави си своето добро – не спирай!
Животът винаги е прав, а ти си
Бор Върху Скала!*
…На теб ще кацне Птица… Облак се опира…
Под тебе – връх! … Над тебе синева – синица…
И все още – слънцето, с любов, сияй.
—За метафорите мои, точни,
Живот-хвала! …Сполай!
април 2019 -2023 г.