№ 279 Скрита любов

май 10, 2023

№ 279
СКРИТА ЛЮБОВ

Като пясък през пръсти,
като в шепа – вода
бавно тя се отича,
но оставя следа.

Със коси посребрени,
с нежно сини очи…
Зад усмивката плаха
тиха мъка личи.

Пак пристъпила прага,
за да тръгне далеч,
а в сърцето бушува
онзи пагубен смерч.

Неподвластна на време
като свят благослов –
тази тайна и скрита
вечно млада любов.