№ 28 Стихийна обич

май 10, 2023

№ 28
Стихийна обич

Да ме погалиш със ветровете,
да ми нашепнеш нежен стих,
да ме прегърнеш сред редовете
на остарял каприз.

Стихийно страстно да целуваш,
че чак пожар във мене да гори,
със устни алени да шепнеш,
-Обичам те, мой морски бриз!

Във огъня сме изковани,
около нас пък всичко лед,
в стремежа си да сме желани,
написали сме цял куплет.

Междуредието ние, а в редовете ти,
цял том от книги да напиша,
не ще опиша, какво сме аз и ти.

Стихийна обич, оставала във вечността.

За мен си ти морето,
нали ми е нужна вода.
За мен си ти звездите,
показващи ми пътя през нощта.