# 28 В ТИХИТЕ ТАЛАЗИ НА НОЩТА…

май 28, 2021

В ТИХИТЕ ТАЛАЗИ

НА НОЩТА…

 

                          „Плакала е горчиво нощта…”, Из „Сън за щастие”

                                                                                Пенчо Славейков

 

Сякаш отново сме в полето,

дето тихите талази на ръжта

крехката ни нежност пазят.

И в зазрялата омая на Нощта

погледът ти свети пак невинен

с трепета на младо, ненапито вино…

И в гърдите ми, като тогава,

лудва мъжката ми слава,

чучулига подранила се надига –

буди окъснелия ми сън,

младата ми сила пак, и пак, и пак…

 

… Но е мрак, мрак навън.

сега. И тъга, подобно креп

се стеле,

и дочувам теб

как молиш, стенеш, стенеш…

сам сама в оня ден, неизбежен и дълбок:

„Въздух… Въздух… Въздух…”

Де сте, де бе всемогъщата ви сила,

Бог Отец, Бог Син, Бог Дух!?

 

Аз, Аз бях, мила,

младият ти клетвен Бог!

Но… те не опазих!

 

В тихите талази

на Нощта

рони се неведома ръжта…

 

В бездиханни сълзи гаснат

Семена, Времена и Страсти…

Гласуването за 2021г приключи.