№ 282 Монашески диптих

май 10, 2023

№ 282

МОНАШЕСКИ ДИПТИХ

I.

Щом взимаш някакво решение, не взимай ничия страна –
живей си във уединение, без страх от слънчеви петна.

Това съвсем не е безочие, което боя все си проси –
животът днес е многоточие, пораждащо въпроси…

Не се поддавай и на воплите – зарадвай се на летен сняг,
а пък глобалното затопляне през зимата ще дойде пак.

Дори да не излизат сметките, това е всъщност кръговрът,
но ти разчитай на подметките, които помнят твоя път.

Иди си от живота просто, тъй както впрочем си дошъл –
и гол, и бос,
но не и зъл!

II.

Да дойдеш във живота с плач, накрая тъжен да си идеш…
Но ако Бог е и палач, защо ли ти е свиден?

А ти си по душа лирик, присъщо ти е да се луташ.
И радваш се на всеки миг в житейския си промеждутък.

Какво че даже нямаш гроб?Ненужни са и чест, и слава.
Поне след теб не е потоп – животът продължава.

Но стигаш до поука и от нея
наистина аз по-добра не зная:
избират някои средата, в която да живеят,
а други предпочитат да са в края…