№ 283 Ангели

май 10, 2023

№ 283
Ангели

„В миг на бунтовнишка забрава избягах, за да бъдем двама.
Дори смъртта да предстои, загубих всичко там. Но всичко тук ми беше ти.
И допирът на твоята ръка сред тази споделена тишина
безкрая замени с нощта. Умрях тогава, за да се родя. Готов съм днес отново да умра.“
*
Шепа пясък, разпилян
от топъл бриз в пустинен блян,
заспа в косите мирен и с тъга
пред слънцето на утрото призна,
че зракът бе забулен във мъгла
и истините снощни са лъжа.
Самотни са вълните през деня.
Самотен шепот в плен на светлина.
*
И ангелите падат на земята.
Но долу се превръща в горе.
Тъй както вечността не е черта човешка –
завинаги е простичко сега.
Политат без посока от небето,
въздигат се стремглаво към пръстта
и ето – раят сякаш е в сърцето –
възкръсват у телесни същества.
И зърнеш ли с очите на душата
у друг очи с възблага топлота,
изтръгнал е човекът сам крилата,
отхвърлил е безбрежното отвъд –
да страда тук в живота на телата
със мъките на преходната плът.
Защо? Ще се попита някой нявга.
Кому притрябвал е подобен път?
Чуй, време, необят не струват нищо.
Пред любовта и ангели мълчат.