№ 284 Объркана приказка

май 10, 2023

№ 284

(ОБЪРКАНА) ПРИКАЗКА
Точно, защото не се мисля за нещо специално,
си навличам магарешката кожа,
подарявам на една кибритопродавачка златна ябълка,
излизам без дар от вълшебната река с цветовете
и се гмурвам в мътната вода на спомените –
чак до царството на мъртвите,
откъдето и Орфей не може да ме върне,
за да се смиря…За да се разгледам с очите
на змея, юнака, глупака и вещицата.
И да се видя.
После ще се превърна в Снежанка,
или по-добре в Пепеляшка,
не, не – в малката русалка.
И няма да проспя
100 години време, за да разбера,
че жабата не е желаният принц,
който котаракът в чизми се опита да
ми пробута за месия.
Вече знам – принцесите,
точно както всички
неприказни момичета,
живеят в опиумния свят на мечтите,
написан с думи от един
възможен (бъдещ) щастлив живот.
Измислям си нова приказка по мярка на душата ми –
с острите черти на моряк,
който знае как да преплува,
да изпие и да продаде морето
в стар рапан, взет от прилива назаем.