№ 285 ЖИВЕЯ В ПАНЕЛКА С ЖЕНА ХУБАВЕЛКА
май 10, 2023
№ 285
ЖИВЕЯ В ПАНЕЛКА С ЖЕНА ХУБАВЕЛКА!
Живея щастливо с жена хубавелка,
в едно блокче сиво, в малка панелка!
Панелка – но все пак на среден етаж.
Казват ми: “- Там да живееш, най-добре ти е баш!
Само е неудобно, че нямаш гараж, спираш в тревата,
и някаква бабка се възмущава редовно, та вика тези от Общината…“
Живея в панелка с жена хубавелка!
На работа сутрин тя не ме пуска,
без да съм хапнал кадаиф за закуска.
Толкова е грижовна – човек да я схруска!
Живеем си дружно и нищо не ни плаши!
Само се молим да няма проблеми и да не влизат апаши.
Не, че има някой какво да ни вземе,
скромни сме и не ни дреме.
Аз съм щастлив и работя за трима
– понеже идва зима, та парички да има.
Не съм мързелив, нямам нищо против.
Докато съм здрав, прав и мога ще влача до дупка,
нали съм корав – не съм някоя тутка.
Станах домоуправител на целия вход – какъв съм идиот!
А жена ми касиерка се цани и в какво приключение влязохме – мани мани.
Тя тича като камериерка, ризата на гърба си съдира,
за стълбите по 5 лева от семейство да сбира.
Но,никой не ще да дава пари за общите нужди,
все едно не живеят там и са чужди…
Направихме скоро ремонта на входа,
обаче графити излезли на мода.
По вратите и пощенските кутии на всички,
нарисували тъпотии със спрей, и боички…
Живея в панелка с жена хубавелка!
Ама, как може в неделя сутрин, някой да прави ремонт
и да пробива с ударна дрелка за анкерен болт?!?
Но, след първия час, казвам си аз, много вече не ми пука,
само ентусиаста по-леко да удря с чука.
На етажа над мен ги слушам цял ден,
как комшия се кара с някаква лелка.
Друг пореден кретен, пък изобщо не си поплюва,
– на жаргон развален жена си напсува,
кара се, обижда и май я побийва…
Никой не им завижда, нали си попийва…
В съседния вход, през стената се чува егаси,
как едно гъзе (с БеЕмВе) клати жена си, а тя се преструва.
Но това е нормалното, да не са монаси
– по-добре е това, отколкото да случим на *едераси.
Тези над нас пък, на уредбата в къщи бичат бесна чалгийка.
Мале, ужас, каква селянийка!
Идва ми да се самоубия…
Мани ги тия… но къде да се скрия?!?
Живея щастливо с жена хубавелка,
в едно блокче сиво в малка панелка,
в столичен индустриален квартал с име “Надежда”.
Но, него ни Община, ни политик го поглежда.
Тук още движат стар модел трамвай и автобус “Икарус”,
с които се возих още от моята буйна младост.
Живеем щастливо с жена хубавелка,
в едно блокче сиво, в малка панелка!
Живеем и пеем – от аванс до заплата.
Ей, това е да битуваш едновременно в два свята:
– Единият свят е богат, с културен, научен и технологичен напредък,
към които се стремим напоследък.
– А другият свят притежава един от аспектите на Ориента,
примесен с балканската простотия, просия и цигани – поне за момента…
Но, това да го прочетат и тия от “Народното Събрание”, и от “Парламента”.