№ 288 Прошка

май 10, 2023

№ 288
Прошка

Затворени очи
без сълзи и подсказване за прошка,
заключила сърце и устни
вселената мълчи,
и само в нечий ръце върти се
откъснато от риза
копче.

Да може прошката,
под паднали листенца дюлев цвят,
да види светлина
и сенки обли,
да стисне в корена пълзящата
върху езика
меланхолия,

ще тръгне по забравена следа.
Отново ще е най-желана
и без белег,
без черна сянка и затръшната врата,
а само мъртъв грях
в отключена от него
обич.

Ще се намери копчето изгубено
в света – вселенни устни сричат
вечното начало,
там прошката и нейният воал
покриват тайнството
и обичта завинаги е
цялост.