№ 289 Древният пътешественик

май 10, 2023

№ 289

Древният пътешественик

О, гинко меродавно, дърво от векове!
За тебе кой е чувал?
Той, биологът стар, за еволюцията,
който уж всичко е разбрал.
Пaк гледа удивено и цъка със език
как тъй непроменено източило си лик.
Той, фармацевт навъсен, в хаванче те троши,
и вярва, че ума си със теб ще ороси!
Тя, бабичката мила, с бастунче във ръка,
събира край дувара опадали листа.
На чай да ги направи, на старец да даде,
с надежда да оправи и кръвно, и нозе.
Детето малко, в парка намира си листа
и в нежните си шепи, събира красота.
Или младежът влюбен листа реди в букет
за своята любима, която чака в пет.
Той, художникът, захапал с наслада лулата,
в картина те рисува, окичено в позлата.
Той, мъдрият поет, ще те възпее в строфи
на листи разпилени, в дома си, по пантофи.
Виж колко разнолико, едно дърво архично,
направи то от мене, момиче прозаично!