№ 29 Да бъде тишина

май 12, 2022

№ 29

Да бъде тишина!

В нощта зловещо черна
пристъпвам с Божията светлина напред.
И моля се да не пропадна в бездна,
тичаща да хвана своя ред.

В развалината бродя босонога
и моля се да чуеш в тишината,
разкъсва се сърцето от тревога,
но вярвам, че ще стигне моят зов във тъмнината.

Настъпва атом на безвремие и тишина,
дали това е шепот от копнежа на една мечта?!
Боже, дай ми сили да обагря мрака,
да изпратя залеза и пак да нося в себе си зората.

Сред мрака непрогледен виждам кръст,
невидим дар за черните души.
Не търся вече мъст,
Бог показа милостта си.

Да бъде тишина в безкрая,
триадата от чувства е вече в моята душа.
Необятна сила е в сърцето и дерзая
да изпълня пак пространството със доброта.

Благодаря ти Боже, че намерих себе си във тишината,
с която да достигна на живота труден същината.
Вече мога да достигна висоти,
само дай ми още малко сила да кажа ПРОСТИ!