№ 29 Треви

май 13, 2024

№ 29
Треви
Бреза със тихи върхове и тънко тяло, прихлупила лицето си над теб,
земя, без сълзи и онези сенки приглушени, разтърсваща косите на дъжда.
Безпрелетни отлитаме към моста – тъй забравен и без да сме икони по вода вървим,
а тишината, в тъмното небе застинала, руши и прекроява ствола на дърво,
което като свиден дом е приютило две шепи детски смях и облак грим.
Тече водата и отдавна вече нямаме безкръвната усмивка на съня,
зеленоока, тънкостебла се извивам под тихите целувки на дъжда.
Люти от обич потъмнялата ми кожа, а пръстите разтварят синева
и не лети дъхът ми, и треви простенват, а нежността е капчица по слепоочието на нощта.
Безкрилите ни парещи зеници, обхождат падащите думи и блестят.
Да се събудиш в гърбицата на живота е сякаш да си вечно бос и сам.
А някъде, а някъде дъгата превръща тихото плашило в град.
Във град на птици и посято жито – безкрайно люшнало се в студените следи на бягащо момиче.
И безпределните й шепоти достигат до тихата му, прегладняла гръд.
Струи кръвта във вените, а житото набъбва. И той дори и с хляба не е сит.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!