№ 3 В крайна сметка при поетите

май 13, 2024

№3

В крайна сметка при поетите…

Виждал съм го в чернобели спомени.
Флиртува с камерата. Постоянно пуши.
Обича да говори, да разказва. Рецитира.
Запечатан е и в по-късни кадри, вече цветни.
Там той е стар и болен. Но пепелникът
върху масата е все тъй пълен с фасове.
Отслабналата плът не буди изненада
при човек с такъв бохемски начин на живот.
Но за мен е потресаващо мълчанието.
Той говори малко, бавно и обмислено,
почти скъпернически. Сякаш осъзнал
опасния заряд на думите, неразбираем
за обикновения човек, заключен
само и единствено в най-простата
комуникация.
Лицето – пожълтяла страница от древна
книга. Очите, уж насочени към събеседника.
Но някак вперени отвъд, зад неговото рамо.
Към точка на стената? Кацнала муха?
Или към процеп между тук и там: място,
откъдето влитат да ни приберат архангелите,
въоръжени с милостиви мечове.
Той стои пред камерата като за последно.
Май пак флиртува с нея, но някак си по навик.
Отмерва като аптекар какво и как да каже.
Пуши. Застинал е в архангелско очакване…
В крайна сметка при поетите по-важно
е не казаното, а написаното.
Така и с Христо Фотев.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!