№ 303 Грешко моя

май 10, 2023

№ 303
Грешко моя

Сърце боли, душа ридае.
Ах, неволи, кучето си лае.

Гледам звездното небе,
Чудя се, погледа какво ще избере.
Ясно е, ще се реве.
Главата ми не може да го побере.
Мъртвешка тишина,
сред студена тъмнина.

На бедна душа, какво да и кажеш,
Освен да седнеш
и с нея да поплачеш.
Може ли, безразличен да останеш?
Звездите блещукат като твоите очи,
тъмно синьото небе са многото ти сълзи.

Знаех, любовта ни не върви.
Безуспешни опити правеше ти.
Ето го страшният съд към нас пълзи!
Любовта ни на път е да се сгромоли.
Нима някой надхитрявал бе любовта
и избягал от скръбта.

Погледа жален,
истината искаше да подели,
болката да замени и
чувствата да сподели.

С думите ти сърцето ми изгори
„Не те обичам и без мен продължи“
Но знам, че неверни бяха тези избори
Какво можех да направя, без теб ми кажи
Моля се, поне щастлива сега бъди
и любовта в живота намери.