№ 304 Последният-Буенос-Айрес

май 10, 2023

№ 304

последният буенос айрес

пъпешовата светлина
подслаждаше лицата ни
и мухите се трупаха като край мъртъвци

изнасилвахме я
с яростното палене на цигари
заели почернелите от влага
дървени пейки на сепаретата

потта течеше от високото на челата ни
и пропиваше през ленените пори
с опакото на ръката търсехме
свидетелство за дума
или няколко
по-важни от вестникарските

за момент това беше достатъчно
и ние го знаехме така добре
че не беше редно да го изречем

сега си го припомням с ума
на цялото човечество
видяло първообраза във всеки убрус

първата градина прекопана
в гетсиманея
първата любов дооформена
в Юда
първия човек корабокруширал
в когото и да е от нас

Исус виси на гърдите ни и вече нищо не казва
може би това е еволюцията

от радиото на едно малко притаено място
в което си припомням последния буенос айрес
без да съм познал първия
звучи
и е хубаво
чуждото припомняне
на solitudo solis
и пъпешовата светлина
подслажда лицето ми отново
докато търси с мухите твоето

сякаш четене на вестник

може би е добре че остаряваме
и част от нещата изглеждат абсурдни

надеждата че ще се появиш иззад ъгъла
без да промениш нищо
с никой свой ход или движение
защото божественото не се намесва

надеждата че ще говорим
за дребни като цветя и бейжа-флор
подробности от един така или иначе
вече преодолян живот

надеждата на безкрайните опиянени
следобеди на века

докато обкръжено от мрак
слънцето огрява последния буенос айрес

и с нас то е самотно
както ние сме без него