№ 307 Отмитите дни на детството

май 10, 2023

№ 307
Отмитите дни на детството
Днес минавам по стара улица,
Притежаваща тайна красота,
видима само за някои.
До себе си зървам как
Малко момиченце рисува с тебешири
по улицата и се усмихва…
Над нас облаците се събират
и малки капки започват да политат надолу.
Детето вика майка си жизнерадостно,
За да покаже своя шедьовър.
Преди да стигнат обаче, дъждът отмива всичко.
Сега момиченцето плаче на рамото на майка си,
За заличените си рисунки.
Наблюдавам и се чудя…
Колко ли от моите картини бе отмил дъжда?
Колко от спомените ми бяха забравени от света,
Живеещи единствено на тази стара улица…
Сега нямаше и следа от цветната картина,
изчезнала,
забравена.
Точно както времето бе забравило мен.
Някога това беше моят дом, а сега просто преминавах.
Майката прибира детето си у дома в топла прегръдка,
а момент по-късно с трепереща стъпка, аз поемам към следващата улица
с дъжда като мой спътник,
умело прикриващ сълзите ми.